Къмпингите - туризъм почти на ръба на закона

Къмпинг туризмът има бъдеще поради простата причина, че има вярна и пристрастна туристическа клиентела, която не е склонна на друг тип почивка.  Абсолютно неправилно много хора считат, че къмпингарите нямат пари за хотели и затова летуват на къмпинг. Всъщност къмпингарството е начин на живот, лайфстайл на ваканция - върху пясъка, под звездите. Бунгалото тук не се брои за “средство за подслон”.Къмпингарите не са  туристи  с нисък бюджет и социален статус.  Дори обратното.  Това са хора, които са се уморили от скъпите костюми и разговорите по мобилния телефон и предпочитат да прекарат почивката си сред природата. В повечето случаи почиващите ходят на едни и същи места от години и познават съседите си по “подвижен покрив”.

Къмпингуващите обикновено са хора с доста сериозни професии и могат да си позволят луксозни почивки в екзотични дестинации и скъпи хотели, но избират алтернативния вариант да са близо до природата, за да се отърсят от динамичното си ежедневие и суета.  Трудно ще се определи  и средната възраст на почиващите. Сред тях има от двумесечни бебета до хора на над 80 години. Всъщност къмпингуването е традиция и начин на живот. То се предава като ген в семейството, тъй като обикновено родителите приучват децата си да летуват по по-освободен начин, а те на свой ред предават щафетата на следващото поколение. Показателно е, че има хора, които от 20 и повече години опъват палатките си или паркират караваните си на едни и същи места.

Освен това обикновено те създават и нещо като собствена клика и често организират почивките си заедно. Ако разполагат с каравана, наемат място още през пролетта, паркират я със старта на сезона, след което я ползват заедно с приятели или други членове на фамилията. Тя се превръща в дом на морето.Престоят близо до морето е минимум 10 до 20 дни (може и няколко пъти в годината) и максимум 3 месеца (стига да нямат неотложни служебни ангажименти). Все по-често има къмпингари от съседните населени места, които опъват палатката си за уикенда, сочат наблюденията на управителите на къмпингите. Понякога съществува и среден вариант - да се наеме квартира в близост до къмпинга, а през деня да се ходи на плаж там.

Но  май само “ценителите” са наясно колко и къде има къмпинги в България, както и какво е тяхното състояние. Държавата е в пълно безхаберие относно туризма като важен бранш и в частност за къмпингите, в които идват като туристи дори държавни чиновници от висок ранг. Оказа се, че в Държавната агенция по туризъм (ДАТ) не разполагат със статистика за броя, състоянието, категоризацията или дейността на законните или незаконните къмпинги. От общините, които по закон трябва да следят какво се случва с къмпингите, дали отговарят на минималните изисквания и да дават отчет на ДАТ, а не само да събират такса за турист на ден, в повечето случаи разполагат с много оскъдна информация.  А собствениците или наемателите невинаги са склонни да коментират. Създава се впечатление, че къмпинг туризмът съществува на ръба на закона.

За държавата, че не си е свършила работата, това е ясно. Къмпингите се оказват неприятна тема заради проблемите около приватизацията им и споровете за земи, нелегалното им застрояване с подвижни или постоянни постройки, както и притеснението, че някой може да разкрие, че не са осигурени минимални, но задължителни условия за къмпингуване като санитарни възли, течаща вода и т.н. Защото къмпингът в никакъв случай не е просто парче земя, върху което се нареждат каравани и палатки.
 Той има сериозна подземна инфраструктура за снабдяване с ток, вода, има канализация, санитарни възли - това е всъщност скъпо струващото. Затова е важно да не се допуска дивашко къмпиране. Дивите къмпингари са абсолютно неправомерни замърсители на природата - оставят боклуци, палят огньове, като режат дървета, не плащат курортна такса. Само че къде са еколозите да протестират - няма ги, защото няма кой да им плати, за да протестират.

А интерес към къмпинг туризма определено продължава.  10% от туристите в община Бургас например отсядат в къмпингите на нейната територия .  А почиващите на територията на община Созопол, които са избрали палатка или каравана  са  30% . Поради тази причина често се появяват и импровизирани места за палатки и каравани, при които проблемите с почистването след туристите се обострят още повече.Къмпингуващите са основно българи, но се оказва, че и чужденците не са ни забравили. Идват хора от Полша, Унгария, Чехия, Германия и Холандия. Трябва да се има предвид и че профилът на къмпингуващия турист е човек, който разполага със средни доходи или по-високи, категорични са хората, които се занимават с този бизнес. Те призовават да се обръща по-голямо внимание на рекламата и на този вид туризъм. Преди къмпингите да са останали под цимента на новопостроени хотели или да са се превърнали в екзотика, граничеща с чергарството.